1:20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
1:21 Вика по главенит места на пазарите, При входовете на портите, Възвестява из града думите си:
1:24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
1:25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми, –
1:30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
8:1 Не вика ли мъдростта? И разумът не издава ли гласа си?
8:2 Тя стои по върха на високите места край пътя, На кръстопътя;
8:3 Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:
8:4 Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.
1:33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
2:2 Така щото да приклониш ухото си към мъдростта. И да предадеш сърцето си към разума,
5:1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми,
8:6 Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.
8:10 Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.
12:15 Пътят на безумния е прав в неговите очи, А който е мъдър, той слуша съвети.
13:10 От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.
19:20 Слушай съвет и приемай поука, За да станеш мъдър в сетнините си.
19:27 Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
24:6 Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
23:19 Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,
22:17 Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
8:32 Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.
8:33 Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.
8:34 Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при стълбовете на вратата ми,
25:12 Както е обица и украшение от чисто злато за човек, Така е мъдрият изобличител за внимателното ухо.
15:31 Ухо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.
2:6 Защото Господ дава мъдрост, из устата Му излизат знание и разум.
2:7 Той запазва истинска мъдрост за праведните, Щит е за ходещите в незлобие,
8:22 Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.
8:23 От вечността бях създадена, от начало, Преди създаването на земята.
8:24 Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.
8:25 Преди да се поставят планините, Преди хълмовете, аз бях родена,
8:26 Докато Господ още не беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.
8:27 Когато приготовляваше небето, аз бях там; Когато разпростираше свод над лицето на бездната.
8:28 Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,
8:29 Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.
8:30 Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.
8:31 Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешки чада.
3:7 Не мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа, и отклонявай се от зло;
26:12 Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.
28:11 Богатият човек мисли себе си за мъдър! Но разумният сиромах го изучава.
27:11 Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.
4:5 Придобий мъдрост, придобий разум; Не забравяй, нито се отклонявай от думите на устата ми.
4:6 Не я оставяй и тя ще те пази. Обичай я – и ще те варди.
4:7 Главното е мъдрост; затова придобивай мъдрост, И при всичко, що си придобил, придобивай разум.
23:23 Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.
9:4 Който е прост, нека се отбие тук. И на безумните казва:
9:5 Елате, яжте от хляба ми, И пийте от виното, което смесих,
9:6 Оставете глупостта и живейте, И ходете по пътя на разума,
29:15 Тоягата и изобличението дават мъдрост, А пренебрегнатото дете засрамва майка си.
3:13 Блажен оня човек, който е намерил мъдрост, И човек, който е придобил разум,
8:35 Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;
14:6 Присмивателят търси мъдрост и не я намира, А за разумният учението е лесно.
16:16 Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
3:14 Защото търговията с нея е по-износна от търговията със сребро, И печалбата от нея по-скъпа от чисто злато.
8:19 Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.
8:11 Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.
3:15 Тя е по-скъпа от безценни камъни И нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея.
3:18 Тя е дърво на живот за тия, които я прегръщат И блажени са ония, които я държат.
3:16 Дългоденствие е в десницата й, А в левицата й богатство и слава.
3:17 Пътищата й са пътища приятни, И всичките й пътеки мир.
4:8 Въздигай я и тя ще те въздигне, Когато я прегърнеш, ще ти докара слава.
8:18 Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.
8:20 Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,
8:21 За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.
3:35 Мъдрите ще наследят слава, А безумните ще отнесат срам.
4:9 Ще положи на главата ти красив венец. Ще ти даде славна корона
14:24 Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
1:7 Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумните презират мъдростта и поуката.
9:10 Страх от Господа е начало на мъдростта; И познаването на Светия е разум.
8:13 Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.
14:2 Който ходи в правотата си, бои се от Господа; Но опакият в пътищата си Го презира.
1:29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
2:1 Сине мой, ако приемеш думите ми, И запазиш заповедите ми при себе си,
2:2 Така щото да приклониш ухото си към мъдростта. И да предадеш сърцето си към разума,
2:3 Ако призовеш благоразумието, И издигнеш гласа си към разума,
2:4 Ако го потърсиш като сребро, И го подириш като скрити съкровища,
2:5 Тогава ще разбереш страха от Господа, И ще намериш познанието за Бога.
14:27 Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
19:23 Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
10:27 Страхът от Господа придава дни, А годините на нечестивите се съкратяват.
14:26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
15:33 Страхът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшества славата.
29:25 Страхът от човека туря примка, А който уповава на Господа ще бъде поставен на високо.
3:7 Не мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа, и отклонявай се от зло;
24:21 Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,
15:16 По-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.
16:6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
28:14 Блажен оня човек, който се бои винаги, А който закоравява сърцето си ще падне в бедствие.
23:17 Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да пребъдва в страх от Господа цял ден,
23:18 Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
22:4 Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.